Доброкачествените тумори на гръкляна се образуват на гласните връзки и не предизвикват инфилтриране на съседните органи. Според клиничната картина доброкачествените тумори се разделят на следните видове:
Фиброми: Срещат се по-често при мъжете. Туморът може да лежи на краче или на широка основа. Има бледожълт или розов цвят. Този вид тумор има бавен растеж.
Дифтерията на гръкляна е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от дифтерийната бактерия. При обхващане на лигавицата на гръкляна от микроорганизма се образуват сиви или бледожълти псевдомембрани. Те са закрепени здраво за подляжащата тъкан. При отделянето им се получават кървящи язвени повърхности.
Първичен дифтериен отит се наблюдава изключително рядко. Той се развива като последица на дифтерия на сливиците и глътката. При дифтериен отит се образуват псевдомембрани в тъпанчевата кухина, върху тъпанчето и външния слухов проход. Болестният процес бързо разрушава част от тъпанчето и обхваща слуховите костици и костните клетки в цицковидния израстък зад ушната мида.
Грипният вирус е честа причина за възпаление на средното ухо. Инфекцията се разпространява главно по кръвен път. Много скоро към вирусната инфекция се прибавя и бактериална, главно стрептококова.
Възпалението на тъпанчевата ципа е резултат от простуда, особено при морски бани, от невнимателно почистване на ухото, от разлагането на засъхнал церумен, от удар по главата или от ненадеен взрив или гърмеж от близко разтояние.
Инфекциозната мононуклеоза е инфекциозно заболяване, причинено от Epstein Barr вирус (EBV). Основният механизъм на заразяване е въздушно-капковият път, чрез инфектирана слюнка и затова заболяването е известно още като „болест на целувката”. Вирусът на Epstein Barr може да се предаде и чрез преливане на кръв, кръвни продукти и др. Доказано е, че около 90% от хората в Европа са имали контакт с вируса и са негови здрави носители.